Единение 🍂🌄🍂

Смътните лъчи на захождащото слънце уморено озаряваха кревата ѝ през стоманените мрежи на небето. Тя искаше единение. И се бе загледала в небето, нашепващо ѝ тишина, меланхолия и тайнство. Най-после да се затвори в себе си и да поиска онова кътче забравеност, което бе изгубила отдавна. И го търсеше в градината под лозата. А то бе заровено в душата ѝ и скиташе в странство. Тя го намери. Разпъна. Възкръсна. И уедини себе си в неговата цялост... 15.10.2025 г., 17:58