Картинно 🍂🍁🖼🍁🍂

Тя искаше да нарисува есента в рамка и да я окачи на стената си. Да пребъде в гвоздея на постоянството, в твърдостта на стената. В мекотата на тапетите, в зрелостта на отвеса. В древността на стаята. В шепота на паяжините... В кикота на праха... Тя искаше да нарисува есента. Да я сложи в златната рамка на забвението... И после - в писъка на вечността. Да пее за лястовици... За гълъби, които гукаха тихо над стрехите... И се сменяха летата, сменяха се есените, сменяха се сезоните... Кварталът беше все така постоянен; цветовете и настроенията - непостоянни... Сцената бе една и съща, а декорите - различни... 9.10.2025 г., 23:13