неделя, 5 октомври 2025 г.
Есенна капка Космос 🍂🍁🪐🍁🍂
На Данаил 🤎💛🤎
Пияна съм от бира, защото бирата съдържа всички космоси, в които те търся. Всички галактики, планети и мъглявини. Всички отчуждения и трепети. Всички (не)завършености и травми, блуждаещи в нищото. Аз те търся в зърната кафе. Разпилени по масата ми. Отчуждени във фигури, непонятни за моето съзнание. Разпокъсани в слово и огън. Течна стомана и паметен миг. Стомна от ужас, пътека безвремие... Стол, обкован от златиста заученост, пътуваща във времето... Една лоза с полепнали краски есенен дъжд. Слънчеви пръски и затоплящ се октомврийски ден. Топлите ми подписи, които оълзят към теб и те настигат по графитения асфалт, драскащ съдбите ни... И потъва кварталът в есенна нежност, в цвят на безвремие, откраднат от меките лъчи на слънцето. И се давиш в съзнанието ми като кораб, помолил се за своя б(р)яг. И го намираш в утехата на пристана ми, тихия ми скут, удавен в черно. А бирата в широката ми розова чаша - тя просто е петолиние за нова напевност...
05.10.2025 г., 12:03
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар