Златна есен 🍂🍁☀️🍁🍂

На Данаил 🤎❤️🧡💛🧡❤️🤎 Тя мина по алейката и го видя. Есенните лъчи озаряваха тялото му като златна аура. Листите падаха в своя обеден танц, а тя се влюбваше в него все повече и повече. Пласт по пласт разгръщане любовта си към него. Уханието на есента... Златистите воали на мечтанието... Танцът на тишината... Тази уединена вглъбеност, която прекрояваше мислите и ги връщаше в детството... Където те се срещаха в детската градина и се разпознава разпознаваха от минали животи... И сега започваше животът им... Наново... Начисто... С нови пейзажи и декори. С нови облици и действителности... Как ѝ липсваше детската градина и онези тайни влюбвания в първото момче. Онзи Милко, в когото не се бе влюбвала, но запомни името му. Запомни рождения му ден в снежната зима с тортата, опакована в прозрачен целофан на червени и жълти цветя... Онези игри, които никога нямаше да се повторят... Животът се търкаляше толкова бързо и дори да изживяваш всеки миг, не можеш да ги уловиш всичките. Те се нижат като броеница. Зрънце след зрънце... Мънисто след мънисто... Година след година... Завършваш градината с оцветявката на плодове и цветя, пращат те на училище, учиш числата... И все си мислиш, че да си възрастен е много по-лесно. А то същата трудност. Само че пт друг характер... 17.10.2025 г., 15:19