Градски прелести

Не, не ми се излиза по улиците. Да следвам градската проза по заучения ден. В неделя, когато парковете спят, тихо притихнали в есенната пазва. Погълнала спомени, градски архиви, мимолетни мигове, пространства и тишини. Аз редях своята нишка по дебелите пластове зима, недошла още. И се загръщах с шалове тишина. Нежни шепоти, обрани от утрото. И ги сгушвах в студената си пазва. Пазвата на миналото, която като черна камина поглъщаше всички изпитания. И те бягаха през комина да намерят своя уют. Своето спасение в синкавото небе, откраднало цвета си от един скален сапфир. Гмурнало се в непонятното на пространството. И призовало ни да го намерим тук... 05.10.2025 г., 12:19