Неведома нишка 🍃🌸🌺🌸🍃

На Данаил 💚🩷💚 (по Феромони - друг мой разказ от 9.04.2024 г.) Тя не можеше да спре да мисли за него. Не се познаваха, а изцяло бе завладял съзнанието ѝ. Откак се нанесе в квартала, тя го забеляза и той потъна под кожата ѝ. Някак може би и той ѝ нашепваше, че я обича. По пролетния въздух, в който танцуваха цъфнали розови листца... Тя се обсебваше от него и го желаеше силно. Възбуждаше я. Докосваше я, дори само като се появи. Дори само като мине бегло и ѝ оставяше въпросителни. "Забелязал ли я е, не я ли?" Тя мечтаеше. И тайно тъгуваше, защото не знаеше кога ще го види пак. Някаква неведома нишка ги свързваше и тя я усещаше. Искаше да се люби с него, да му се отдаде. Дали и той мислеше за нея? Дали я беше забелязал или просто бе бил любезен с нея? Тя гадаеше. На карти. И тайно плачеше в петък вечер, когато завали дъждът. Вече и април се изниза като броеница и настана май. И дъждът мокреше улиците. И тя го търсеше по влажния му път, през който го бе видяла през зеления април. И го нямаше. Дори към църквата, дори край дуварите на къщите или по малките калдаръмени пътечки. Той бе тайнство. И тишина. Присъствие. И шепот. И тя не можеше да надникне в мечтите му, да разбере, дали е там... 14.10.2025 г., 4:45