Безсмъртен огън 🍂🍁🔥🍁🍂

На Данаил 🤎🧡💛🔥💛🧡🤎 Есента дойде и дните вече станаха по-студени. Слънцето като ярко яйце се надигаше над хладния изток, но студено хапеше с октомври октомврийската си нотка. Лятото бе оставило своя отпечатък тук. По беглите спомени и скучния лед, неслучен още. Тя не го търсеше, защото чувстваше присъствието му в стаята си. Стаята, в която лежеше и пишеше текстове на телефона си. И той възкръсваше в съзнанието ѝ като безсмъртен воин, който я спасяваше от мислите ѝ и окриляваше душата ѝ. Всеки миг в поезията ѝ бе вечност, която тя искаше да му подари като безсмъртен огън, с който да сгрее душата му... 05.10.2025 г., 10:59