Портокалова есен 💛✨️🍂✨️🍁🍊🍁✨️🍂✨️💛

На Данаил 💛✨️🍊✨️💛 Ден не минаваше без тя да мисли за него. Сивият влажен октомври, който плачеше отвън със сиви капки дъжд. Меката му енергия, която тя чувстваше като огън в тялото си. Топлият октомври, който бе под одеялото ѝ, в скута ѝ, в спомените и в мечтите ѝ. Така и лозата ставаше огнена, подпалена от ярките краски на есента. И влажните листи, които се слепваха, за да се сплотят. Гирляндите от думи, които тя редеше, за да украси (предколедно) лозата. Тихият двор, намокрен от влага, от пръст и от кал. И се носеше едно земно ухание. Един сплотен миг запечатано щастие. Един мокър облик тишина, тъга и почести. Едно природно знамение, предвещаващо щастие и златна любов, обсипана в портокаловите нотки на листата... 9.10.2025 г., 9:58