Октомврийски дъжд 🩶🌧🩶

На Данаил 🌤 Тя искаше да се гмурне в сивия дъжд, който валеше. Валеше като из ведро и давеше улиците в мокрите си осанки, които като змии пълзяха по черния асфалт и се гмуркаха в скучните канализации. Искаше да събуе обувките и чорапите си и боса да върви в дъжда. Да сънува под небето как го среща... Да танцува под капките, а кварталът да записва настроенията ѝ! Скучният октомври, който валеше своята печал, своята кал. Магазинът, който затворен бродеше настроенията ѝ и ги пресъздаваше за нови утрини, в които не вали. В които слънцето като жълтък изгрява над хоризонта и разпуква жълтевината си в мокрото небе. Още една надежда, възкръснала като Феникс в есента. Още едно сърце огън, още една вечност, покълната от пазвите ѝ... 06.10.2025 г., 21:23