Вечерна липса ⚔️

На Данаил Тази вечер нямаше никой на магазина. Нямаше ги кварталните силуети. И сенки. И призраци. И нощни духове. А въздухът бе наситен с Него. С присъствието му. С трепетите и желанията му. Аз минах и го "видях". Беше там, кротко стаен зад ъгъла. Може би пиян. С разкопчана риза и обсебен от демони. И чувах смеха му. Мъжки, божествен. И виждах осанката му - прилична на викинг. Замислен за мен. Зад ката синееше. Уличната светлина хвърляше бледия си фосфор. А Той.. жужеше. Жужеше в мислите ми и във въздуха, подписан с мъжкия му автограф... 22.10.2025 г., 21:35