Слънчев ад ☀️👿

На Данаил През небето се процеждаха есенните лъчи, обесени на слънчевия ешафод. Тя си мислеше за него. И каква ли полза, щом обществото бе наситено с гибел. Морална смърт и предателства. Обществото на поквара и отвращение. Свят, в който трябва да се бориш, за да оцелееш. И нищо тук не ти е дадено даром, дори слънчевата светлина. Тук полагаемото бива превръщано в рядкост, а рядкостта - в полагаемо. Тук трябва да водиш неимоверни борби за това, което ти се полага. И като го получиш - вече ще си изхабен, обезверен и амортизиран. 19.10.2025 г., 15:36