Графитено-оранжев... 🖤🩶🧡💛🧡🩶🖤

На Данаил 🖤🩶🧡💛🧡🩶🖤 Есента дойде и дъждовете заваляха. Ти пак щеше да минеш по своя път студен и влажен и да оставиш своята топла диря. Аз щях да те последвам като Тезей нишката на Ариадна, за да потърся любовта ти като малко горещо сърце в графитено-сивия и влажен октомври. Ще ме сгрееш с топлите си устни. С кадифеното си сърце. С черното си яке, в което се крие уютът на твоята прегръдка. В сивите мигове на есента, в ярките листи, в черните реки, в студената вода. Ще те търся в спомените си, облечени в твоята шапка. Която ти винаги слагаш и приличаш на неземен воин. Шапката, под която се крият светове... Светът, в който щях да те преоткрия... 03.10.2025 г., 12:57