Августовски залез

На Даниел И тая вечер тихо захождаше зад комините на къщите и оставяше залезния си подпис по стрехите. Лятото преваляше и вече се чувстваше прохладният августовски вятър. Отново те нямаше. Нито в квартала, нито пред магазина. Нито на ключови места в града. Това бе твърде показателно и красноречиво. Какво по-изчерпателно от това, че не ме обичаш? Че не ме желаеш? Отново трябва да приема съдбата си, колкото и да е нелека. И отново тишина. Тишина до следващото случване. Кога ли ще е то? Някога в забравата... 01.08.2024 г., 21:01