Призрачна луна 🌔🌕🌖

Душата ми е прилеп - все по здрач Се скита из просторите неясни, Луната сгъва в сърп и като косач Прибира греховете ми ужасни. И после ги прибира в кош, Облечена със расо черно, Отвлича тя и скитник лош, Маскирал се във мисли скверни. И после пак върви по пътя стар - Упътва я изгубеното Някъде Отново няма си другар, А търсила го бе навсякъде. А вънка дебне призрачна луна И пръска светлината си греховна И къпе се във нея призрачен ездач, Съблечен от доспехите отровни. Аз скитам се и търся теб, Макар че много теб-ове откривах, Дори не търся име, станала на лед От всички незаслужени повинности. И тя залязва. Плисва ден И бързо в светлината я погребва. И слънцето ме учи мен Да вървя по пътя си безтебно. И после, пак от суета, Ще търси път към църква неизвестна. Кога изгрее пълната луна, Потъвам в денонощия телесни... 17.08.2024, 21:52; 18.08.2024, 22:58