Близост в сладкарницата 🧁🍦🍧🍨🍰🍡

На Даниел 💖💖💖💖💖💖 Търся близост с теб. Макар и да не я получавам нацяло. Искам да се сгуша в теб, да те имам. Да ти кмам пълно доверие и ти на мен. Срещата ни не е случайна. А се крие някъде там по глазурата на тортите и откроява унасящата им сладост. И цялата розова сладкарница се превърна в един мъничък рай, в едно туптящо сърце в необятната вселена. Аз просто се сгуших в теб и сладостта на тортите се сбъдна. В сърцата ни, в надеждите ни, в мечтите ни, в очарованията ни. В трепетите, когато исках да те видя и те виждах - да се задаваш покрай парка или в квартала. И копнеех да се сбъднеш. Да претопиш богатия крем на мечтите ми. И те да се сбъднат по шоколадовия шептеж на сладкишите от витрината. Беше толкова топло, толкова сладко като мед като пиех чая си с теб в сладкарницата. Този миг бе миг на сбъдване в цялата вечност. И се случихме. Дочаках те да се появиш, да се осъществиш до мен. С крехката закуска със сирене, която хапваше. Със студения слънчев октомрийски ден, който хапеше отвън. С болното ми гърло, искащо да се излекува от сладостта на чая. С меките стени на розовата сладкарница. С белите маси, които с изтънчените си стройни тела крепяха пода. С присъствието ти до мен. С докосването ти по ръката ми. С мечтанието в сърцето ми. Ти се сбъдна. Макар и само платонично. Не знаех какво ще е в отвъдното, дали ще се сбъднеш пак и как. Животът е толкова труден и кратък. Затова те моля, бъдѝ с мен. Макар и само като познайник, добър приятел. Бъдѝ с мен, не ми изменяй. И не ме напускай. И нека съдбата не ни разделя нито в този, нито в който и да било живот... 23.10.2024 г., 17:57