Никога

На Данаил А вятърът, навъсен като шепот, Погреба ми снагата под предсмъртно утре, Аз чакам да те чуя като екот, Приведена под черната качулка. Гори сумракът свойта смъртна песен Гори и кладенци пресъхват от езици Шепти свирепо пагубната есен И ястреби прелитат под елите... Никога... Крещи ми вятърът Аз никога не ще да бъда с тебе Не те рисувам като ледени морета, Не те измислям със дихание последно. Никога... не ме търси във мъртвите кокичета И там изсъхнах като предсмъртното си утре И язовци не ме и съживиха Удавиха ме в локвите си пусти... 13.12.2025 г., 21:21