петък, 5 декември 2025 г.

Метежно 🔥

На Данаил Искам да те любя като огън Да се разтапяш като злато в моите обятия И в тази нощ студена и съдбовна Да сбъдваме забравени разпятия... Ще бъда клада за съдбовни екцекуции, Смирена нота за изгубения пристан И в златни петолинени конвулсии Ще ти придавам своя дъх изискан. И ти ме обладавай с гръмка нежност, Свирепа утринност, забравена пътека, Бъдѝ стихия силна, бурна и метежна Събуждай женското ми отдалече... И силен топор да усещам вътре в мене, Разтърсване и ревност в малък мостик И после ме разкъсвай силно, тленно, За да откриеш билето което нося... 5.12.2025 г., 19:50

1 коментар:

  1. Аз съм Вода; а той, като Въздух, подхожда стоически към моята дълбочина. Аз придавам емоция на неговия стоицизъм.

    И. Трайкова

    ОтговорИзтриване