петък, 5 декември 2025 г.
Метежно 🔥
На Данаил
Искам да те любя като огън
Да се разтапяш като злато в моите обятия
И в тази нощ студена и съдбовна
Да сбъдваме забравени разпятия...
Ще бъда клада за съдбовни екцекуции,
Смирена нота за изгубения пристан
И в златни петолинени конвулсии
Ще ти придавам своя дъх изискан.
И ти ме обладавай с гръмка нежност,
Свирепа утринност, забравена пътека,
Бъдѝ стихия силна, бурна и метежна
Събуждай женското ми отдалече...
И силен топор да усещам вътре в мене,
Разтърсване и ревност в малък мостик
И после ме разкъсвай силно, тленно,
За да откриеш билето което нося...
5.12.2025 г., 19:50
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Аз съм Вода; а той, като Въздух, подхожда стоически към моята дълбочина. Аз придавам емоция на неговия стоицизъм.
ОтговорИзтриванеИ. Трайкова