Моят бор 🌲

На Даниел 💚🌿💚 Даниеле, ти си като бор - снажен, строен, вечнозелен и млад. Излъчваш достолепие и извисеност. Имаш дъхаво горско ухание. Прелестни очи-почви, в които покълват пролетните треви. Ръце като клони. Нозе като ствол. Обичам те с цялата обич, на която съм способна. Любя те и искам да споделям всеки един миг с теб. Ти си моята свобода, моя вятър, моето зимно мечтание... И се сбъдваш по заскрежените преспи на склона, по златисто-студените лъчи на слънцето, които то спуска от януарския си абажур. И бродира светло-синия сняг със златистите си нишки... И подготвя одеждата му за среднощния бал... Когато ще те чакам като се прибера. И ще се сбъдваш по танцуващите снежинки в квартала, по островърхите покриви, по целия неведом шум, който ми шепне, че присъстваш... Дори да се събудя през нощта, усещам присъствието ти по капчуците и по сивия баир, който води към тебе... Ти си само зад ъгъла и ме зовеш с глас, дочут само от мен. Аз го следвам и се гмуркам в прегръдките ти, където ще пребъда цяла вечност... 04.01.2025 г., 12:46