вторник, 28 януари 2025 г.
Посветен 🪔
На Даниел 🔥
Най-после членът му да се прибере у дома. И да изпита мекотата на влажно женско лоно, в което да се приюти. Главата му биваше погалена от власинките на влагалището ѝ и това ускоряваше възбудата му. Той просто я покоряваше в небивал екстаз. Влагалището ѝ преливаше от прясна влага, която се изливаше навън. Членът му се пързаляше в недрата ѝ. Най-после се любеха. А се знаеха от толкова време. И сякаш бе сън. Сън, но наяве. Той влизаше в нея като в храм, който никога няма да напусне. Защото бе посветен да проникне в олтара ѝ...
28.01.2025 г., 21:17
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар