Лунна вечер 🌙🌠

На Даниел 🌟💙⭐️💙🌟 Беше топла и примамлива лятна вечер в средата на август. Лятната топлина меко и нежно галеше раменете и подстрекаваше към грях. Към грях или към сладост - не бяха ли те едно и също? Едно и също, за което плащаш различна цена, понякога непосилна. Звездите грееха, разсъблечени от каквито и да било облаци, и лозницата зеленееше, полюшвана от ефирния и свободолюбив вятър. И внезапно се появи Той. Кой е Той ли? Ами главният герой в сюжета. Мина надолу по четвъртитата улица и зави по посока града. Тя тръгна след него като дърпана от някаква невидима нишка. Дългите ѝ разпуснати коси достигаха почти до ханша. Тя искаше да го настигне и да му каже, че го обича. Толкова силно я привличаше той. Той не усещаше, че тя го следва. Просто вървеше, обзет от мисли, за които тя не знаеше нищо. Обичаше ли я? Или бе един метежен господин, бленуващ за плячка, разгул и разврат. От това се плашеше всяка доблестна жена и искаше да покори такъв мъж, да го опитоми, обезсили и укроти. Като стигна кръстовището, нещо го поколеба и той спря. Дали да пресече към центъра? Тя се притесняваше, защото бе оставила бебето си само и в нея се стаяваха упреците на недобра майка. И въпреки всичко, влечението ѝ към него надделяваше. Той се озърна и ненадейно реши да тръгне по наляво, по една малка тясна уличка. Деляха я около 30 метра от него и това не ѝ пречеше да обърне и тя ход и да го заобиколи изотзад. Тя видя как той минава по съседната улица. Тя мина по пътя, по който бяха вървяли и двамата и подмина Старата банка, загадъчно озарена от сърповидната луна. Луната намаляваше и странната ѝ усмивка блестеше като ред зъби в небето. Тя продължи. Стигна ъгловата си къща и погледна към съседната улица, откъдето трябваше да дойде той. Той се движеше бавно, затова беше необходимо време, докато се появи от горния ъгъл. Тя се престори, че оставя вода на уличните котки и ненадейно се появи Той. Той я зърна - лека и облечена зелена пола с екзотични мотиви и жълто бюстие, пищно очертаващо формите ѝ. Не можеше да издържи - мъжкото в него се обаждаше. Свирепият инстинкт по покоряването на дива женска. Той се доближи до нея и я хвана бурно за ръката. Тя се излегна на грапавата стена. Полуотворените ѝ устни бяха жадни за неговото докосване. В сплетената ѝ в шнола коса потъваха нишките на луната. В косата проблеснаха фибите и диадемата ѝ. Тя се изпъчи и го докосна с крак. Коляното ѝ погали неговото бедро и се плъзна нагоре към члена му. Прелъстителният ѝ поглед жадуваше неговото тяло, неговата твърдина и плам. Той я докосна по раменете. После ръката му се плъзна по бронзовите ѝ гърди и погали мекотата им. Той започна да я целува жадно и страстно. От колко време мечтаеше за този допир. Да открадне тази жена и да я има. И ето, че сега бленовете ѝ се сбъдваха. Той наистина я любеше и той не бе сън, а действителност в една лятна нощ. Ръцете му все по-жадно и все по-страстно започнаха да я докосват и прегръщат. Тя разтвори бедрата си и му позволи да проникне в нея в лунната нощ. Коравият му член прониза недрата ѝ като корен. Тя се отпусна и отдаде назад. Грапавата стена стържеше гърба ѝ, но удоволствието и желанието ѝ към него бяха много по-силни. Уличното осветление в унисон със сиянието на луната изобличаваше телата им. Оранжевата улична светлина бледо къпеше сивия асфалт. Минаваше полунощ и нямаше минувачи по улиците. И цялата нощ бе на тяхна страна, понеже искаха да са сами и да се отдадат на греха... И на последствията му после. Какви ли щяха да са те...? Щеше ли да ги има изобщо? Всяко нещо си има своите последствия. Тя го харесваше от много време и не издържаше да се разминават без да се случва нищо. Той също я бе желаел тайно и тя разбираше това едва сега. Щеше ли да се възроди любовта им? Презрялото лято нашепваше с плодовете и знойта си, че любовта трябва да се случва, да се споделя. Иначе каква любов е?... 07.01.2025 г., 1:30