Зимна суровачка ❄️🌿

Слънцето захождаше зад сивата стоманена мрежа на януарските облаци. Градината бе облечена в сиво расо и отмяташе калимявката на декемврийските листа. Облаците свъсено поглеждаха кафявата земя. Тази зима късно щяха да изтърсят слюдата на зимния си студ. Днес бе топло. И стръковете и стеблата на зелените треви изпъчваха снаги над почвата. Дрянът и той се извисяваше, накичен с великолепието на своите пъпки. Само преди няколко дни той бе послужил за сурвачка на новогодишната трапеза. Сега мина и Попова Коледа. И Богоявление, и Ивановден. И се задаваха другите имени дни. Слънцето бързаше по своя колак и оставяше следите на времето. Беглите късове светлина все още се стелеха по градината. И бързаха да се изтърколят на запад, към залеза. Трапезите бяха пълни с с вкусни гозби, квасен хляб, а камината весело бумтеше своя зимен танц. В избите се усещаше дъхът на старо вино. Стопанинът усърдно биеше месо. Домакинята гледаше децата и отвреме-навреме сръчкваше огъня да бумти по-силно. Най-младата майка кърмеше новороденото си... Домашен уют. Зимна приказка. Коледна суровачка и януарска дряновинка. Само малко сняг липсваше, за да бъде идилията пълна. Но може би догодина по това време градината щеше да е покрита в плътни снежни одеала... 07.01.2025 г., 16:33