Обелиск

На Даниел Той я обладаваше твърдо и тежко с обемистия си, голям, продълговат и масивен като обелиск член. Тя му се отдаваше във върховно удоволствие и водовъртеж от чувства. Всяко нейно дихание бе струна на докосването, което той придърпваше лъм себе си. Поглъщаше въздишките ѝ така, както и тя поглъщаше члена му. Той се давеше в непресъхващата ѝ влага и не искаше да се спаси от този океан. Искаше да се удави там, да потъне, а розовото ѝ дъно да погребе клетото му тяло. Но не - сега той бе щастлив. Щастлив, че я има, че му се сбъдва. Цяла една вечност я бе чакал. И тази вечност сега се бе събрала в един миг. Един миг, който щеше да продължи вечно... 11.01.2025 г., 23:42