Русалска сватба 🌊🧜‍♀️

На Даниел 💙💙💜💚💜💙💙 Бе самотна лунна вечер, когато той за пореден път бе сам. Не му се стоеше вкъщи. Затова излезе на разходка по брега на морето. Луната къпеше лицето си в бурните води и отразяваше лъчистото си сияние в морските бездни. Тя предеше фосфорна прежда за неведомия среднощен бал. Само няколко часа и щеше да бъде полунощ, когато водата щеше да се преобърне. Наближаваше Преображение. И вечерите бяха по-хладни, и въздухът някак не бе същия. Презрялото лято натежаваше от плодове и от ароматни вкусове. Той се съблече и влезе във водата. Лунната светлина огря цялото му тяло и се скри в косите му. Направи няколко крачки и се потопи до шията. Бурната вода го обля. Той започна да плува, за да запази равновесие. На по-малко от миля бе близкият фар, който самотно увенчаваше малкия нос и просветваше в нощта като пътеводител. На хоризонта се виждаше голям кораб, който чакаше за пристанище. Изведнъж нещо преплува около него. В началото той помисли, че е вълна или обикновена риба, но явлението се повтори. Този път той усети допира на рибешки люспи и човешко тяло. И така се появи Тя. Една русалка, родена от самите вълни. Или от морските дълбини на безбрежната шир. Завъртя се около него и той се опита да я хване. Но тя изчезна. Скри се под вълните, тъй също, както се беше появила. Той даже не успя да я целуне. Това му бе останала от тази русалска среща. Ни пяна, ни лед. Едни коралови устни... Вълшебно докосване, паметен миг. Още помнеше как сапфирният океан студенееше по кожата ѝ и втвърдяваше гърдите ѝ. Още помнеше опашката ѝ, обсипана с диаманти и драгоценни камъни. Той искаше да притежава тези камъни. И нея. И да я има за цяла вечност. Затова трябваше да се отърве от своята душа. За какво му бе тя? Нито я бе виждал, нито я познаваше. Да отидеше ли при червено червенокосата вещица от съседния склон? Тя щеше да му даде напътствия. Или отвара, която да изпие. Той се упъти натам. - Би ли ме венчала с русалката, която срещнах? - Това само тя може да каже - отвърна вещицата, красива като лунен рог. Бледото ѝ лице сияеше като нефрит, а огнените ѝ коси бяха с цвят на карнеол. - Ще ти дам една отвара, която да изпиеш. Така русалката ще получи твоето доверие. Русалките се плашат от хората и искат те да са като тях. Те живеят по други закони. Там винаги цари любов и благоденствие... Тя взема един морски корал и му го подаде. Той съдържаше отварата от розмарин, невен, пълна месечина, горски стрък, полски мак и омайниче. Заръча му да я изпие още тази вечер на месечина и да се гмурне в океана. Той изпълни заръката ѝ и погълна билето. Опиянен, сякаш неистов и безпаметен, той влезе в океана. Вълните се бяха разбушували още повече и този път неяедоми ръце се протягаха да го вземат. Това бе целият кортеж тритони, дошъл да го посрещне. Те се гмурнаха в дълбините и достигнаха тронната зала на морския цар. Той, с огромния си златен тризъбец, се изправи от трона и посрещна новодошлия. Щеше да се състои брачната церемония. Русалката сега можеше да се омъжи за него, защото нямаше душа, а морският народ живееше по други закони, не по човешките. И всичко бе изпъстрено с перли, съкровища, захвърлвни котви и потънали кораби. Мрежите им се стелеха по дъното. Тук-таме бе осеяно с мачти, които бяха като ориентири в морските дълбини. Кралят го въведе в трапезарията, където всички щяха да почетат сватбата. Той целуна булката, красива като тайнствен танц, и потъна в обятията ѝ. И двамата ги короноваха с корони от морски звезди. 10.01.2025 г., 7:59