Яхин и Боаз ☯️

На Даниел 🤍🖤🤍🖤 ...И изведнъж той се озова в кадър на най-съкровения, бленуван и дългоочакван филм, в който бе мечтал да участва: любовна сцена с Нея, обичната си. Тази, която бе знаел от много години, но никога не бе познавал. Тази, която бе обичал, без никой друг да знае. Тази, в която бе бил влюбен и присъстваше в неговите сънища. Тази, която бе копнял със сърцето и душата си... Сега бе пред него цялата от плът и кръв. С познатите чувствени яркочервени устни. С нежните искрящи скули, озарени от златисто-розов руж. Леката дискретна спирала, увенчаваща миглите ѝ. Лъскавите ѝ клепачи. Красивото ѝ като на богиня лице. Тя бе като видение, осъществило се от сън. Като компютърна симулация. Като илюзията Мая, разгръщаща книгите на тайните. Тя притваряше очи... И го усещаше. Устните ѝ, влажни и полуотворени, очакваха да го погълнат. Той се доближи, обзет от чувственост, обич и съблазън. И я целуна. Жадните ѝ устни искаха да погълнат неговите. Плътнозатворените ѝ очи загатваха отдаденост. Тя се отдаваше, но сякаш не на него, а на Вселената. И той я ревнуваше от нея. Той я ревнуваше от всекиго, който дръзнеше да застане между тях. А то никой не искаше, понеже цялата Вселена бе на тяхна страна - всеки ги обичаше, всеки ги искаше заедно. Толкова си приличаха, че сякаш бяха едно яйце, разделено на две и половините му сега се сливаха. - Докоснѝ ме - промълви тя. Той докосна светлата ѝ къдрица, увенчаваща шията ѝ. - Докоснѝ ме по-чувствено - отрони тя и се отпусна назад. Той докосна раменете ѝ и плавно, нежно и внимателно приплъзна длани към гърдите ѝ, покрити от сатенена нощница с цвят пепел от теменужки. Ръцете му се плъзнаха надолу по корема и ханша ѝ. Тя седна на леглото. Той докосна раменете ѝ и тя можеше да почувства цялото му мъжество. Положи я да легне и раздалечи бедрата ѝ. Твърдият му член бързо проникна в дълбочината ѝ. Бързо премина митарството на Яхин и Боаза ѝ и навлезе в олтара. Сякаш целият Космос се разгърна пред тях. Това не бе просто секс - това бе вселенско сливане от особено голямо значение. Две души се сливаха в неразривна връзка, във всеобщ спектакъл, в изначална вечност. Две души, които дълго се бяха търсили, се откриваха, за да увековечат Космоса със смисъл, сбъдване, вечност и пребъдната мечта... 17.01.2025 г., 23:57; 25.01.2025 г., 21:53