Житието на Данаил

Какво ли правеше Данаил сега? Винаги си мислеше за Нея. Където и да беше. И в квартала с приятели, и у тях, и на среднощни събирания. Не му излизаше от главата и искаше да я приюти там. В пазвите си. В песнопенията си. Във въжделенията и мечтите си. И да го рисува с подписа на женската си зрялост. Да го полива със соковете на младостта си. С уханията и песните си. И той да се прибира нощем и да заспива в самота... 12.05.2026 г., 21:19