Нестинарски танц 🔥🪻

В двора блестяха като аметисти лилавите фасети на благоуханната перуника. Бе притъмняло отгоре и небето изглеждаше сиво. Чакаше се дъжд. С гръмотевици. Перуниката тихо шумолеше с лилавите си глави, облечена в зелените рокли на пролетта. И изписваше послания с тайнствените си пръсти. С тих почерк в топлата почва, разделена на две от изкачващите се каменни стъпала. Храстите загадъчно трептяха от мистичния вятър, който идеше от запад. И се замислях над видяното. Вечна ли е пролетта или просто цикъл от една вечност... Заслушвах се... и чувах нямотата на природата. Всяко дихание бе звън, всеки шепот - мелодия. И политах с устрема на вятъра, който ме приютяваше в своята пазва и ми показваше нови ширини. Отлитах на юг и срещах палми, лица и съзвездия. И гореше огънят на лятото. Предпразнично, пред нестинарския танц. Въглените като огнени кехлибари горяха под нозете на танцуващите и напомняха на Странджа, напомняха на древни езически обичаи, тиха мистика и необятност. А аз изпъстрях простора с тихия си шепот, който рисуваше като с палитра багри, краски, вдъхновения и песнопения... Исках да имам този миг за цяла вечност, а животът течеше като река. Като пороя, който щеше да помете пороците на хората... 12.05.2026 г., 17:18