Майски плащ 🖤💙🌿💙🖤

На Данаил Цялата мистика се стелеше като плащ над квартала. И бе май, а бе тъй студено, сякаш зимата бе оставила тленния си отпечатък върху града. Слънцето сънно захождаше и обагряше облаците в сиво-син щрих. Нещо шумеше и това бе той. Неговото бдение, неговото присъствие и дух. Той живееше някъде тук, в огъня на сърцата от безвремие и се криеше в китните пътечки на изоставените къщи, обрасли в съмнение, история и тайнство. И плетеше своите бръшлянени снаги по камънаците, които нашепваха тишина и загадка. И Кукленият театър, изоставен, зеленееше в своята буренясала пустота. Аз се разхождах и го виждах. И го вдишвах в студения май, загърната в яке. И се чудех къде ли да го диря? По кой ли сокак, около коя ли изоставена църква, на коя ли пейка, при кой ли зид? Или просто в зелената резеда на гората, омаляла от свежест. Или в синия дъх на небето, омастилено в тайнствен здрач? Или просто да се прибера и да напиша поредната проза, посветена на него... 02.05.2026 г., 20:55