Съседният стан 🛡⚔️🚩

На Данаил ❤️🤎❤️ ...И заваля дъжд от стъкло. От стъкло и от олово. И се пръсна на малки топузи. И осея нивата, забулена в мъгла. Ти беше от съседния стан и аз те бях забелязала. И те обичах по време на война. Триъгълните знамена се вееха като змии в мътно-синьото небе. Аз виждах палатката ти. Щеше ли да се покажеш? Но не - беше ми забранено да те обичам. Ти беше от противниковия лагер. От вражеския стан. От съседното племе. Защо съществуваше разделението в любовта, а и между хората? Аз питах се и все не можех да намеря отговор на този въпрос. А ме излъчваше още от Средновековието. Когато те видях за първи път и се влюбих в лицето ти, забулено под черна качулка. Какво ли се криеше под него? Дали любов или вражеска кръвожадност? Твоите другари-войниците сееха смърт наоколо. А аз исках Живот. И мир. И свобода. И любов. И спокойствие. И семейство, дом и деца. Данаиле, ти познаваш ли смисъла на живота? Вечно ли ще воюваш и враждуваш с племената и ще отказваш да обикнеш Жената, която те обича...? 25.03.2025 г., 19:12