Екзекуция

На Данаил Аз няма да те видя повече. Отекна споменът и онемя. Загуби се по пясъчните стъпки. И си тръгна в неведома посока. Останаха само телеграфните стълбове, по които стои обесен стихът, който ти написах. И присъствието ти, което като палач екзекутираше любовта ми. Червената ми блуза и черната ти качулка. Червената ми роза и черният ти сърп. Няма да се състоим. Няма да се намерим в Космоса. А тук, на ешафода, ще остане погребана моята любов. И сълзите ми, които като априлски дъжд поливаха пролетната зеленина. А ти... Ще бъдеш там някъде. В квартала. Или наоколо. Ще ме търсиш по жиците, по които ще тече кръвта ми. Ще ме търсиш по юлските небета, сини като сапфир. Или по стените на къщата, по които си представяхме, че се любим. Ще ме търсиш... в стиха ми, който ти оставих. И няма да ме намериш. Защото аз съм също толкова неведома, колкото и ти. И зад ката ме няма. А сякаш съм тук. Сякаш и ти. Усещам присъствието на духа ти. Макар тялото ти да го няма... 05.04.2025 г., 09:14