Жужат планети в главата ми... 🌘🪐🌟

Да, жужат. И не спират да композират своите послания, които ми втълпяват с напрежението си. Цял Марс и Венера, и Юпитер, и Сатурн. Че и Плутон даже. А за другите да не говорим. Те се гонят като призраци и ме изпитват. Какво толкова съм сбъркала? Та аз всяка вечер си лягах с чиста съвест. Е, не съм била съвсем безгрешна в миналото. Но поне за настоящето мога да обещая. Искам да се уединя в себе си. И усещам как се въртят около о́сите си. Заплашително, тайно, нежно, всемогъщо. Вездесъщо и неведомо. Неясно и необосновано в представите ни. И все пак в своя вселенски ред. В който всичко бе съвършено и синхронично подредено. Имаше някакъв механизъм, за който ние не можехме дори да бленуваме. Та кои бяхме ние - малки прашинки, които просто изпълняваха този замисъл. И на тези, по-напредналите, просто им жужаха главите... 21.04.2025 г., 22:45 По-добре да вярваш в невъзможното, отколкото да позволиш възможното да те съсипе.