Тя, Богинята

На Данаил 🤎💛 ...И ето, че тя му се представи в целия си блясък и величие. От все кал и глина - такава, каквато бе в деня на сътворението си. Тези гърди, вирнати в розовите си ареоли, тази шия, тези рамене... Той искаше да мачка тази кожа. Да впие устни в нежната ѝ мекота. Да сърба от неспирния ѝ ручей. Да усети тупкащата ѝ любов. Тази коса нейната криеше необятностите на природата. Там бяха вплетени всички треви, всички цветя. Той искаше да откъсне няколко, за да ѝ ги подари. Да се предаде в обятията ѝ. Защото какво бе неговата сила без Нейната слабост - просто една сила, която не можеше да намери седловина, в която да найде покой... 09.04.2025 г., 4:10