Априлска нощ 🌌⭐️

На Данаил 💙💛 Априлската нощ обагри небето в мастилени краски. Появиха се първите петна-звезди и проблясваха като маяци в небесната бездна. Покривите стържеха въздуха с неизказаното си величие и островърхо се врязваха в простора. Къде ли беше той? Зад онзи покрив, който увенчаваше квартала. Само там. А аз не го бях виждала от много време. И ми липсваше. И с нищо не можех да попълня тази липса, дори с късче луна. Макар че последното пълнолуние не се бе явявало скоро. И бе във Везни. Какво ли правеше той, мислеше ли за мен? Аз знаех някак, че неведомо бяхме свързани. На много високи нива. А тук... бе ниско. И не се виждаше отвъдното. Не се виждаше и съседното, защото бе замрежено от снагите на кварталните къщи... 21.04.2025 г., 21:25