Еони 🌀

На Данаил 💙 Тя беше край него и чуваше гласа му сякаш от друга вселена. Плътен, мъжки, неизказано-тих, бродещ, странстващ и внезапен. Като удар от неясно небе. Като фантазия в мартенска реалност. Като фокус от измислен маг. Като бродещ и нечакан странник. Той говореше, а тя потъваше в мъжките му бемоли, които обладаваха съзнанието и лоното ѝ. Тя чувстваше как той се слива с кръвта ѝ. Като съседен еон, уголемяващ същността ѝ. Като чакане за вечност, което ще се сбъдне в друга паралелна действителност. Като нещо неописуемо, неслучвано и непредставимо досега. Като вселенски сблъсък между мъж и жена, които искат да се разпръснат, за да се разраснат още по-големи... 12.04.2025 г., 20:23