Докосване

На Данаил 🩶🍊 Цялата си връзка с теб изживявам в текстове, а не наяве... Гърдите ѝ се полюшнаха пред него - огромни, едри, пухкави и женствени. Едва се удържаше да не ги докосне. Само няколко милиметра разстояние и можеше да я награби цялата. И това страшно много го възбуждаше. Очите му се замрежваха от желание и похот. Тя се навеждаше и гърдите ѝ се разкриваха отново пред взора му. Той се главозамайваше. Да я попита ли? Защо го дразнеше така? Щяха ли да имат нещо? Защо се бе запознала с него и го бе помолила за помощ, след като бе омъжена? И какво можеше да очаква той от нея, освен едни платонични въздихания? Той си събра краката и изправи стойката си. Тя беше пред магазина и си пълнеше мандарини в една торбичка. Пролет беше - зимата си заминаваше и небето разгръщаше синия си воал. Прекрасен ден за пазаруване, нали? Или за любовни мечтания. Тайнствените и прокраднати усмивки, с които тя винаги го удостояваше, го караха да се чувства в неведение. Можеха ли да имат нещо? И ако да, какво? Той сам разбираше, че не му се впуска във връзка с обвързана жена. Нямаше да има добри последствия, а и беше почти сигурен, че няма да изостави настоящата си любов. Имаха ли общ път заедно? Ето такива мисли го спохождаха. Той не просто желаеше мекотата на гърдите ѝ - той искаше тази жена. Но как, след като тя бе обвързана. Може би тя щеше да си остане само в мислите и фантазиите му. Или да чака да умре, за да се сбъдне с нея в друга реалност. Ами ако животът беше вечен? Тогава нямаше да я има никога ли? Той водеше със себе си този нескончаем монолог. Може би се отъждествяваше единствено с тази действителност и не вярваше в сбъдването на други. Или щеше да чака цяла вечност, за да се осъществи някога и някъде с нея... 22.04.2025 г., 16:16 Човек, който не ти е предопределен, няма да бъдеш с него. Човек, който разваля семейство, не прави такова.