Кратък спомен 🏖

На Данаил И те помня в нашто синьо лято Напет и снажен, горд като момче Косите ми от санодивако злато Приставаха ти в твоите ръце. А мислите ми плаваха те като лодки, Като песъчинки нижеше се всеки миг С една такава пясъчна походка И времето изтри и твоя лик. А липсата ме кара те да търся В мемоарите на своята душа. Къде си? Аз кое ли да претърся Да найда щастие във любовта? 11.04.2025 г., 23:49