Палитри 🎨🌈

На Данаил Перуниките с измислени глави Шептят с лилавата априлска строфа; Аз питам себе си: "Дали Ще бъдеш моя рицар в някогашна доба?" И питам; те мълчат. И отговорът смъмрен е навеки. А в мен душата ми гълчи: Защо се влюбих в теб, а не във всеки? И може би живееш в всеки лист, Диханието ти откривам покрай себе Понякога се криеш в моя стих И все си казвам, че ще е последен. И вплитам те в априлската дъга, Която се роди под мойта стряха. Аз искам да си тук, сега, А не да бъдеш някъде и нявга... 29.04.2025 г., 17:24