Плът 🦋🐚🐠

На Данаил Той свали надолу бюстието ѝ с избродирана пеперуда и пред очите му се разкри приказната гледка на гърдите ѝ. Не че не знаеше, че са големи. Но сега вече впи ръцете и устните си в тях и ги замачка жадно като сънник-възглавница. Членът му като мачта потъна в дълбокия ѝ океан без надежда за спасение. Плът. Гръдта ѝ бе единствения остров, на който можеше да акостира, за да се спаси от женственото ѝ вълнение. Или да се удави в него завинаги. И да завре устни е кораловите ѝ уста. Да разрови пясъчните ѝ коси и да открие там раковина. Или перла в дълбините ѝ. Да преплава безкрайния ѝ океан и да намери маяка, който да го ориентира. Към сърцето ѝ. Дълбините ѝ. Недрата ѝ. Вътрешността ѝ. Да корабокрушира в нея и да разстеле отломките си по дъното ѝ завинаги... 13.04.2025 г., 01:33