Еони

На Данаил Мартенската ни среща, тайнствена и мистична, в която аз те преоткривах. Сякаш винаги досега те бях познавала като малко момче, а сега те виждах като могъщ мъж. Имаше някаква дълбока и неведома сила в теб. Сила, в която ти ми показваше колко си мощен, а аз - колко смирена и малка. Среща, в която ти ми показваше, че си мъж, а аз - жена. Искаше да ме покориш, да ме подчиниш. А твоята любов ме завладяваше. Искаше да ме обсебиш, да ме погълнеш. Сякаш те познавах още от самото Сътворение на Вселената. Сякаш ти винаги бе бил обратната ми страна, онази тъмната, неразгаданата. Обсебващата страна на Вселената, черната дупка. Като два еона, които се срещаха, за да се уголемят. И гласът ти звучеше като от друга галактика. Галактиката, в която щяхме да се срещнем... 07.04.2025 г., 04:49