Една цигара време 🚬🕰

На Данаил Една цигара време и отлиташ Към неясни висини И кварталът във сплетните се оплита, Не оставя тихи стъпчици дори. И летиш. Към измислено тъдява, Вдъхнови те сив цигарен дим, Аз отново чакам те тогава Да се сбъднеш невидим. Ще те видя и усетя после Във неясните си съдбини; Дотогава мога да мечтая боса И към теб цигарен пушек ще лети... 29.04.2025 г., 15:21