Черен рицар 🥷

На Данаил 🖤 Той не напускаше съзнанието ѝ. Като черен рицар се бе внедрил там и разсичаше мислите ѝ с безпощадната си сабя. Присъствието му като самурай витаеше в главата ѝ. Черно. Всичко с него бе черно - и любовта, и чувствата, и отдаването. Тя просто му се отдаваше безпомощна, защото единствено така можеше да усети контраста му - силен, ярък и мъжествен. Той я любеше дори само с присъствието си, което така язвително влизаше в нея, че превземаше и най-малката ѝ клетка. Да му се довери ли? Това бяха просто мисли. Важното е усещането, което ти носи един човек. А той ѝ носеше неизвестност. Тайнство и неразгаданост. Дали такъв не беше всеки човек всъщност? Може би, но сега тя се вълнуваше от него. И се чудеше къде ли ще отиде като тръгне по хълма нагоре. Прегърбената му походка издаваше неведомост. Тя не можеше да проникне в него, както той правеше. Можеше единствено да му се предаде, за да прави, каквото иска с нея. Да превзема кръвта и атомите ѝ и да властва над нея. Защото в това биваше дяволски добър... 12.04.2025 г., 10:17