Мразѝ ме

На Данаил Мразѝ ме - за друго не биваш И пламна между ни вражда. Вселени ще минат да чуеш Зова ми зад тази стена, Която издигна за мъничък миг, А тлъста стана като сланина, Не мечтай вече и за моя лик И ази не мечтая и за глина, С която Бог ме сътвори И хвърли ме в калта да се лекувам. Аз питам се: кога ли ще твори, Кога душата моя ще векува...? 09.04.2025 г., 20:02