Даниеле

На Даниел (не че го заслужаваш) - Даниеле? - той дочу тайнствен глас и се озърна - Даниеле? - отново чу гласа, но не можеше да долови откъде идва. Гласът се носеше като екот и обсебваше присъствието му. Пролетни розови листца и нежно ухание кръжаха заедно с него. Той не можеше да разбере какво става. Или може би не бе достатъчно далновиден да проумее, че имаше жена, която го обича. Но тя никога нямаше да му се покаже. Искаше той да се сети коя е. Но той явно не се сещаше. Живееше в собствения си измислен свят и не искаше да излезе от него. Така му харесваше. И не знаеше, че никоя повече нямаше да го обикне, както нея... 11.04.2024 г., 05:38