Градината на удоволствията

(Шеметно докосване) На Даниел 💖 Афродита не се появяваше много често в квартала. Но когато се нанесе в къщата, започна да се вижда все по-често. Лека, красива и ефирна, всеки я желаеше и тя присъстваше в мокрите сънища на всички мъже. Дори на Даниел, който често пиеше бира пред магазина. И тайничко я поглеждаше. Както и тя него. Или пък не толкова тайно - понякога дори отявлено. Особено когато простираше и му хвърляше предизвикателни погледи. Когато се въртеше на терасата, сякаш танцуваше, или решеше косата си, седнала на каменния парапет и той просто стоеше там, пред магазина, сгушен в ъгъла, на 20 метра от нея, и бленуваше косите ѝ, бленуваше гърдите ѝ, бленуваше уханието, фигурата, присъствието и излъчването ѝ. Той не я виждаше много често. Беше срамежлив и всичките му приятели го смятаха за девствен, нищо че беше около 40. Винаги пиеше бирата си встрани и много рядко разговаряше с някого. Тя го бе забелязала още миналото лято, докато говореше с мъжа, с когото тогава започваха връзка. Но тя харесваше и Даниел и не можеше да го скрие. ... И изведнъж тя се появи пред него. Много по-красива, отколкото я бе виждал досега. Косите ѝ бяха много по-светли и в тях се вплиташе пролетният вятър. Главата ѝ бе увенчана в красив венец от розови пролетни цветя. - Даниеле? - гласът ѝ му прозвуча като далечен и тайнствен екот - Искаш ли да се любим, Даниеле? - го попита стремително тя с най-красивата усмивка на жена, която бе виждал някога. Той не можеше да разбере, дали това е сън или истина, но със сигурност чувството бе несравнимо с никое друго досега. Той се чувстваше жив от много години и откриваше смисъл в живота, сякаш тепърва се раждаше. Докато Даниел се опомни, те се озоваха в тъмна стая с двойно легло. Афродита полегна на леглото и раздалечи бедрата си. Даниел можеше да се закълне, че това е най-красивото съкровище, което някога е виждал в живота си. Тя докосна с длан бузата му и я спусна по раменете и гърдите му. Имаше обло лице, прошарена коса и тъмни боязливи очи. Даниел не можеше да издържа повече. Той се доближи до нея и я целуна. Въпреки всички клюки, че бил девствен, сега той бе много чувствен и страстен. Той полегна върху нея и премахна венеца ѝ от пролетни цветя на нощната масичка. Докосна гърдите ѝ и членът му се втвърди като стомана. Само с едно движение той проникна в тайната ѝ градина, а чувството, което изживяваше, бе несравнимо с нищо друго досега. Той започна да я люби. Кльощавото му тяло се поклащаше върху бялата ѝ мека кадифена кожа. Всяка власинка на влагалището ѝ нежно докосваше и омайваше члена му. Той щеше да гръмне като шампанско. Не можеше да издържи и свърши в нея, а бялата му пяна облада вътрешността ѝ. Тя изпъшка в блажено удоволствие и го целуна за пореден път. Тя го обичаше, а може би вече и той нея. Все пак, тя бе Богинята на Любовта и бе разпалила искрата на любовта в гърдите му. ... Докато се опомни, Даниел отново се озова пред магазина с бира в ръка, а тя продължаваше да реше косите си на терасата и да му хвърля тайнствени погледи и нежни розови цветчета да летят от градината ѝ към него. Той не можеше да проумее това сън ли бе или действителност. Но едно бе сигурно: вече се бе влюбил в нея и искаше да я люби всяка нощ... 06.04.2024, 15:20, 08.04.2024, 16:13 дневник: На 6 април падна голяма работа в къщата. Изтърсвах нещо и той мина под прозореца ми. Погледите ни се пресякоха. После отиде на магазина и вече тотално знаех, че съм влюбена в него. Часът беше около 11:30÷45. Слагах пердетата на релсите, гледах го и се възбуждах. Умирах от възбуа и желание по него. Появявах се на терасата, но той не ми обръщаше много внимание. После, на излизане, си облякох лилавата пола, лилавото бюстие, черна дантелена блуза отдолу и черен чорапогащник с черни обувки с токове, а той хич не ме и загледа. Какъв пропуск за него!!! Да изпусне такава жена!!! Красива и влюбена в него!!! 💜🖤💜🖤💜🖤 Сутринта, в неделя, на 7 април, като се събудих преди 8 ч., той беше пред магазина, после мина край северното крило на къщата ми и продължи по а.1. Обръщаше се назад да види мястото, където бе хвърлен пъпът му - магазина. Явно не се интересуваше от мен, защото не погледна отворения ми прозорец. Но не се знаеше - тепърва щяхме да видим. Може би щях да присъствам в мокрите му сънища и нещо повече. А може би щях и напълно да завладея съзнанието му... 💞💕💞💞 На 8 април около 19:30 реших да се разходя по Антим I нагоре от магазина, след като си купих яйце за застройката на лапада, който щях да набера от градината, и ми се стори, че го видях с още един възрастен мъж пред бившата АГ клиника. Той беше!!! Загледа ме, дори когато тръгнах нагоре по ул. Белмекен, после отмести погледа си. Имаше леко гърбав нос. 10 април - беше на магазина около 10 ч., после тръгна по Антим I. Аз се забързах, за да го проследя. Ако се беше обърнал, щеше да ме види. Зави надолу по стъпалата към Кукления театър, после на разклона зави наляво към Църквата. Не знаех точно къде живее. 15.04.2024 - стоях на терасата и сушах косата си (беше поне 28 градуса) и той се появи от Антим I при Юлка. Забеляза ме и аз пуснах косата си. Изпитвах силно влечение и любов към него. Исках да се любя с него, да се слея с него. Той забелязваше, че го харесвам и може би ме харесваше и той. После извадих бебето, подържах я на ръце, но понеже почна да пищи, извадих и проходилката. Може би малко го отдръпваше, че имам дете. Но за любовта граници няма. Бебе се поразходи по терасата с проходилката, после Дидко реши да си тръгва. Аз го проследих с поглед. Мина по Антим I и аз реших да го погледна от терасата. Вървеше бавно и после се озърна. Аз се стреснах и се скрих. Но животът ме научи да съм смела и се показах пак. Той пак ме видя и се усмихваше. Може би влюбването ни вече бе споделено... После се срещнах с Бюлент нагоре от Юлка (при десния завой за ул. Иречек) и му дадох торба лапад. Той ме целуна по устните.