Феромони

Вариант 1 На Даниел 🍃💞💗💓❤️‍🔥 🍃💞💗🩷❤️❤️‍🔥🔥 Тя не можеше да спре да мисли за секса, който ѝ се правеше с него. Пролет беше и я обладаваха хормоните и обсебваха съзнанието ѝ. Затова тя винаги минаваше край магазина с надеждата да го види. Понякога беше там и се засичаха погледите им. Тайнствено, неведомо и загадъчно. Тя не можеше да влезе в съзнанието му и да разбере какво мисли. Имаше ли място за нея е главата му? Или тя бе запълнена с ония недостойни проститутки от близкия публичен дом. Афродита плачеше. Искаше тя да е в съзнанието му, а не друга. Не искаше да има място за друга там. Искаше да го пбсеби напълно. Единственото, което я свързваше с него, бяха феромоните, които му отпращаше. И той ги усещаше някак. Те омайваха и омагьосваха присъствието му. По въздуха, по погледа или по мечтанието в очите ѝ. Може би той споделяше нейното. Може би щяха да се сбъднат скоро. Може би и той бленуваше за нея. Докато я пиеше заедно с бирата си с приятелите си. Може би и той я поглъщаше цялата и тя обладаваше всяко кътче от тялото му. Тя минаваше край него и го заглеждаше. Той попиваше погледа ѝ и потъваше в него. Странно и някак тайнствено, той също си мечтаеше за нея. Макар и да не го споделяше с никого. С нито един от мъжете, с които общуваше. Той просто живееше в собствен свят и тя искаше да го събуди от него. За да я забележи нея, влюбената, която го търсеше с поглед, намираше го, проследяваше го и потъваше в неведомите му прегръдки, несъстояли се все още... 29.07.2024, 10:57 Вариант 2 (оригинал) Тя не можеше да спре да мисли за секса, който ѝ се правеше с него. Пролет беше и я обладаваха хормоните и обсебваха съзнанието ѝ. Затова тя винаги минаваше край магазина с надеждата да го види. Понякога беше там и се засичаха погледите им. Но тя знаеше, че нищо няма да се случи между тях. Дори и той да я харесва тайно. Явно не я харесваше дотолкова, че да я заговори. Нямаше и смелост. А знаеше и че не си струва. Нищо нямаше да се случи. Нямаха общ път. В живота невинаги се случва така, както ти искаш. Не можеш да се любиш с когото искаш. Колкото и да го искаш. Колкото и да копнееш и бленуваш за него. Просто действителността бе такава. Свързваше те с определени хора, а с някои изобщо не ви се пресичаха пътищата. Дори и да ги срещнеш за кратко. Можеш да ги харесваш, да се влюбиш в тях, но никога няма да имате общо бъдеще. Не и тук. Ако изобщо имаше място, където любовта да е споделена и случена. Ако изобщо някъде можеше да споделиш какво чувстваш с човека без да се чувстваш унизен и предаден. Та тя имаше чувства към него. Нищо че никога не бе имала нещо с него. Не и в това прераждане. Не можеше да знае. Може би беше го засичала някога някъде назад във времето... Той ѝ приличаше и на други мъже, които бе обичала. Даже бе твърде сходен с тях. Хората си приличаха някак си. Единственото, което я свързваше с него, бяха феромоните, които му отпращаше. И той ги усещаше някак. Те омайваха и омагьосваха присъствието му. По въздуха, по погледа или по мечтанието в очите ѝ. Може би той споделяше нейното. Може би щяха да се сбъднат, но не тук, не сега и не и в тази действителност. А щяхме да видим кога. Някъде напред във времето, ако изобщо имаше такова. Може би всичко бе едно цяло, разпокъсано на дни, месеци, сезони и години... ...Тя минаваше край него и го заглеждаше. Той попиваше погледа ѝ и потъваше в него. Странно и някак тайнствено, той също си мечтаеше за нея. Макар и да не го споделяше с никого. С нито един от по-възрастните мъже, с които общуваше. Той просто живееше в собствен свят и тя искаше да го събуди от него. За да я забележи нея, влюбената, която го търсеше с поглед, намираше го, проследяваше го и потъваше в неведомите му прегръдки, несъстояли се все още... 09.04.2024, 18:47, 20:50