Призив

Даниеле, не се появяваш на магазина, явно не мислиш за мен. Ако беше влюбен в мен, щеше да ме търсиш. Не съм те виждала вече седмица. Споделяш ли поне частица от моето влюбване? Нима мога да съм ти толкова заменима, макар и да няма с какво да ме замениш? Липсваш ми и искам да се сбъднем, дори само насън. А нима животът не е един сън, една илюзия? Дори ти може да си илюзия, твоето тяло и лице. Макар че, като се влюбих в теб, видях точно това, което търся. Макар и да не мога да го сбъдна сега. Твоята фигура бе толкова безприсъствена, толкова тайнствена и загадъчна, когато една събота мина край къщата ми. За какво мечтаеш? Къде си? Нима аз не съм в твоите мечти? Нима жена като мен не е в мечтите на всеки мъж, било и теб? Не мога да повярвам. Но искам да се сбъднем някога, когато и да е. За колко други мъже си бях мечтала, в колко други се бях влюбвала, а малцина от тях се сбъднаха. Надявам се ти да бъдеш действителност някой ден в моя живот... Обичам те... 21.04.2024, 00:50, на Даниел 💔💔💔💔