Кладенец

На Б. Той не можеше да ѝ се насити. На безспирните сокове, които извираха оттам. И това бе тя - изворът на живота. В който обаче той се давеше. И възкръсваше като Феникс от удивление и печал. Във водата, която гасеше обгорените му от разбити надежди крила. С нея мечтите му обаче се осъществяваха. Макар и тя да го поглъщаше като кладенец. И да го давеше във влагата на своята женственост. И той да се признаваше за победен. За първи път в живота си. Пред първа и единствена жена. Пред последната за своята Вечност. Никоя друга не бе обичал така, както Нея. Както и тя не бе обичала друг по този дълбок и чувствен начин. У него имаше нещо перверзно, което я възбуждаше агресивно. Събуждаше животинското в нея и я караше да желае той да я обладава до кръв без да я боли. Защото болка жените изпитваха само при раждане. Във всички други случаи болката мазохистично им харесваше. Защото искаха мъжете им да властват над тях. Или по-скоро да си мислят, че го правят. Защото жените властваха над тях с коварство. И с всички тайнствени и неразгадани начини, които една жена може да познава. И мъжът винаги тънеше в неведение. Неведението на собственото си невежество... 23.04.2023 г., 23:48