Вдъхновение

Отдавна аз не съм творила стихове, изгубена във дебрите на ежедневието. Прозаично пак звучи, аз зная - светове ме чакат да ги преоткривам във безкрая. Но моливът - той вечно ме зове да вглеждам се във Запада сияещ - и пурпурната ми съдба кове със поглед устремителен и знаещ. Аз следвам го със сив контур, макар червена да е нишката на Ариадна, а слънцето с карминен абажур забулва своя лик в вечерната прохлада. 26.04.2023 г., 20:52