Черно

На Б. ... Той влезе в стаята, за да почувства уханието ѝ. Цялата стая ухаеше на Нея. На парфюма ѝ, навеждащ го на плът и на похот. На кожата ѝ, жадуваща за допир. И на сочните ѝ бедра, които обгръщаха ханша му. И на жадния кладенец, в който обичаше да потъва с устни. Тя лежеше на леглото и го чакаше в черно. Черни чорапи, които обгръщаха пълните ѝ бедра. Нищо друго. Освен може би оргазма, който очакваше да получи. Гърдите ѝ бяха пламнали от възбуда и го очакваха с островърх трепет. Той се почувства като малко момченце от величието на женствеността ѝ. Тя го покоряваше със сласт и с трепет. Когато стенеше на леглото, много преди дори да я е доближил. Още не си бе съблякъл черните дрехи дори. А влагата ѝ мокреше анцуга му. Пиян от красотата и магията ѝ, той започна да пие от женските ѝ сокове. Не можеше да утоли жаждата си с тях. Искаше да пие, да пие и да пие, докато умре от опиянение и зависимост. Не можеше да ѝ се насити. И после да признае величието ѝ и да погребе тялото си между бедрата ѝ. Но той предпочиташе да умира и да се ражда всеки ден в нея. И от нея. Предпочиташе да я обладава и да потъва в бездънния ѝ кладенец, от който изход нямаше. Не и на тая земя. А може би дори не и на друга планета. Искаше да стреля по мишената ѝ като при фехтовка. И да изпомпва соковете ѝ оттам. Които после не можеше да изпие. Защото биваше препил от тях. И не можеше да погълне повече. Защото после повръщаше страховете, чувствата и заблудите си. В които се бе губил досега с всички жени, които го бяха отклонявали от Пътя. Досега бе търсил себе си и сега се намираше. Изгубвайки се. После той отиваше на терасата, за да изпие поне 100-ина грама уиски. И една тежка и кашляща цигара. Защото не можеше да ѝ устои. И се губеше в нея, а това го плашеше. Не можеше да се намери после. И нямаше излизане от този океан на чувствата и желанията. А все си бе мислел, че е обсебваща. Е, тя наистина го бе обсебила. И нямаше връщане назад към плиткия плаж, осеян с комерсиални кучки, които го искаха за един ден. (Или нощ). Тая жена бе различна. И точно с това го бе привлякла. Със своето тайнство и обаяние. Със своята загадка, която не можеше да разгадае. И нямаше нужда, защото нали за това бяха загадките - за да са потънали в тайнство и неяснота. Ако бяха отявлени, нямаше да е интересно, нали? ...Тя се появи при него пак по дългите си черни чорапи, само че наметната в сатенен халат. Огромните ѝ гърди изпъкваха под него, а зърната им стърчаха твърдо и настойчиво. Нахално пишеха по въздуха, че искаха да бъдат обладани отново. Той щеше да припадне. Не можеше да издържи на това величие и красота. Изпусна кълбо дим и я гледаше с премрежен поглед. Тя бе по-силна от него. По-силна със своята слабост. 23.04.2023 г., 23:21 ч. Имаше още много да учи. Дори тогава, когато потъваше в дълбочината ѝ. Защото тя бе много по-дълбока. И той не можеше просто да я обходи с члена си.