четвъртък, 30 май 2024 г.
Бяло-синьото небе
На Даниел
💙☁️🩵☁️💙☁️🩵☁️💙
Измежду пухкавото бяло лице на небето се прокрадваха неговите небесно-сини очи и ме гледаха мъдро с бездънния ирис на недостижимата си синева. Аз се взирах в тях и ги питах кога ли ще се сбъднеш ти? Небето приличаше на една светлосиня майска ливада, по която цъфтяха / се разхождаха перестите облаци, удавени в следобедния ми сън. Аз копнеех за теб и тъгата изпълваше очите ми. Присъствието ти в сърцето ми болеше. И Бог знае защо, защото любовта не трябва да боли. Може би болеше, защото бе несподелена...?
31.05.2024, 2:16
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар