четвъртък, 30 май 2024 г.

Бяло-синьото небе

На Даниел 💙☁️🩵☁️💙☁️🩵☁️💙 Измежду пухкавото бяло лице на небето се прокрадваха неговите небесно-сини очи и ме гледаха мъдро с бездънния ирис на недостижимата си синева. Аз се взирах в тях и ги питах кога ли ще се сбъднеш ти? Небето приличаше на една светлосиня майска ливада, по която цъфтяха / се разхождаха перестите облаци, удавени в следобедния ми сън. Аз копнеех за теб и тъгата изпълваше очите ми. Присъствието ти в сърцето ми болеше. И Бог знае защо, защото любовта не трябва да боли. Може би болеше, защото бе несподелена...? 31.05.2024, 2:16

Няма коментари:

Публикуване на коментар