Следобедна среща

Скарах се с майка си и офейках. Седнах на Едеа (супермаркета срещу Куршум чешма) да пия сок праскова. Чух се с Лозан. После отидох у баба, минавайки по Антим I - зад хотел Шумен. Исках да видя, дали Даниел е на магазина. Отвън бяха Метин и Алгин. Метин правеше тавана у баба. Исках да си легна, но нямаше как, понеже имаше работа. Междувременно, към 14:50 се появи Галинчо на магазина и стоя като на пост. После и Даниелчо взе да се задава отгоре. Двамата си бяха лика-прилика и личеше, че си бяха уговорили среща. Наблюдавах Даниел и направих 2 снимки. Чувствах се като ученичка - небето беше прошарено от облаци и тук-там се прокрадваше слънце. Бе хладно като за май. После се появиха облаци и небето посивя. Сякаш щеше да вали. Имах пране на простора и прибрах изсъхналите неща. Даниел кимна с глава към мен на Галин, че съм на терасата. После седнах на парапета и ги наблюдавах с престорено безразличие. Галин ми махна с ръка и ме покани да отида. Знаех, че не е много нравствено, но нали счупих тази бариера още вчера. Придадох си важност и отидох при тях уж неангажиращо. При тях вече бе седнал и бащата на Даниел. С Галин се поздравих и отидох към магазина да видя, дали няма козунаци. Даниел бе пред входа на магазина и не ме поздрави - само се усмихваше. Твърде вероятно бе вече да ме бе харесал, но се притесняваше. Не ме питай каква цена трябваше да платя, за да се простя с нещо толкова непринудено и истинско - срамежливостта си. Цената на сексуалността си. Иначе преди щях да се разпадна. Направо да се свлека идарухна на земята. Не можех да говоря, да влагам разум, да водя смислени разговори. Ставах мигновена мишена за подигравки. Приказвахме си с Галин за астрология и съдбата. Според Галин, човек сам пишел своята съдба. Каза ми също и че имам обаятелна енергия. Та с Галин се заприказвахме. Разказа ми как бившата му го била зарязала, а Даниел беше край нас. Отвреме-навреме си хвърляхме усмихнати погледи. Галин ми взема сайдер Сомърсби Круша и аз пих, но не го изпих целия, понеже майка ми дойде с бебчето. Те и бездруго си бяха уредили ергенски запой за вечерта още от следобед, а Даниел беше на черешата още отсега. С тия няколко Каменици, които пиеше. Поне 2-3 бутилки стъкло и една литровка - за отрязване. Даниелчо уж се бил занимавал с покупко-продажба на коли и имоти. Той и сега понечи да ме черпи сайдер, но любезно му отказах. Казах му, че и вчера не съм му изпила сайдера, защото ми е станало неудобно. Майка ми ме смъмри, че не съм заслужавала детето и аз нямаше как да стоя - изтръгнах зарядното на телефона още на 88% и тръгнах. Дори не казах чао на компанията си - стана ми неудобно, а и неморално. Бях хубава и изискана жена, а вече се събирах с кварталните пиянки. Минах по ул. Тодор Икономов, но не видях майка си. Тъкмо понечих да ѝ звънна, когато я видях да се задава с количката от тротоара на булеварда. Минахме през Оборище, но се държа гадно с мен и щяхме да се сбием на улицата. При хотел Мадара забелязах Юлка да се задава от отдолу. Не исках точно пред нея да стават панаири, затова се върнах малко назад. После пак поет напред и видях как Малвинчето се обръща да ме гледа и да ми се усмихва. Разплаках се. Нямаше смисъл да вървя с тая гад, защото ставаше по-лошо. Щяхме да се сбием пред Полицията. Обадих се на Лозан о тръгнах надолу към VM Cafe срещу спирката на Градската, където седнах да пия горещ шоколад.